Паник атака
Напоследък се говори все повече за нея. Много известни личности си признаха, че са минали през това изпитание и обществото започва да узрява към приемане на тези състояния, като истинско заболяване. Когато обаче, това е нещо, което не можем да докоснем, да видим, да усетим, как го дефинираме като проблем? Ако не сме специалисти, как бихме могли да определим кога някой прекалява или не? Със сигурност има хора, които злоупотребяват, но има и такива, не разпознаващи проблема. Има и нещо, което малцина ще признаят – срам. „Не искам точно на мен да се случва това!“, „Защо аз…?“, „Срам ме е да си призная… и пред себе си, и пред лекар“. Пътят на откриване, признаване и споделяне е много по-дълъг, отколкото би трябвало да бъде. Тук известните личности играят голяма роля, тъй като техните преживявания добиват публичност за секунди и сред милиони хора. Ако такава сподели, че има паник атаки и сподели, че това е заболяване, опасно е за емоционалното ни здраве и е необходимо да се лекува, тогава поне 30% от населението на света ще приеме сериозно темата. Ще последва ефектът на снежната топка и тези 30 постепенно ще се увеличат на 60%, докато проблема не добие приемственост навсякъде. В Германия например, здравната каса поема определен брой часове посещение при специалист по психично здраве и така се насърчава профилактиката и лечението в тази област. Съветваме ви да не си поставяте диагнози сами. Ако имате и най-малкото съмнение, че нещо не е наред, потърсете специализирана помощ – не отлагайте. Когато проблемът е в начална фаза, е много по-лесно да му се въздейства и това е валидно за всички заболявания. Какво представлява тревожно паническо разстройство – появява се при млади хора (18-25 години), два пъти по-често срещано при жени. Причини за предизвикването на разстройството са стресови ситуации, емоционални травми, преживяване на внезапна смърт.
- Най-чести оплаквания – панически пристъп, прилошавания, нервна криза, внезапно настъпващ страх, дискомфорт, страх от получаване на инфаркт или инсулт, страх от смъртта.
- Най-чести симптоми – изпотяване, треперене, слабост, гадене, страх от загуба на контрол, усещане за изтръпване или парене, чувство на задух, сърцебиене, страх от загуба на контрол, усещане за студенина или горещи изчервявания, световъртеж, чувство за нереалност и др.
При изявена симптоматика или част от гореизброените симптоми направете консултация със специалист и съответното лечение.
Как да разбера дали имам тревожно разстройство?
Обръщаме ли достатъчно внимание на психиката си? Кой не е чувал „Стегни се!“, „Ще се справиш!“, „Знаеш ли колко по-страшни неща има на този свят..?“, „Преиграваш!“ и други такива реплики. Всеки от нас е различен. Възприема света по свой собствен начин. Стигма е в нашето общество все още да се говори за тази част на здравето. Не се усещат нюансите на психологията, а се набляга на крайностите. Превенцията и профилактиката въобще са прохождащи понятия у нас. Голяма част от хората свободно и без скрупули слагат етикети и определят диагнози без да се замислят, че биха могли да засегнат дълбоко някого. Статиите, които подготвихме в екипа на ЛОГОС ВСК, имат за цел да променят отношението към тези така фини граници между нормалното и проблема.
Ние сме приели като лична кауза да подтикнем промяна на нагласата. Бихме искали да провокираме обществото да обръща внимание на себе си – не само под формата на шопинг терапия или годишен преглед при общопрактикуващия лекар. Привидно не толкова важни теми, а всъщност основополагащи за по-качествен и спокоен живот са нашите сфери на работа. Казват, че половината от лечението е да вземеш решение и да потърсиш помощ от специалист. Как да отидем при специалист, ако обкръжението ни ще започне да се отнася към нас снизходително? Или пък, от другата страна – как да останем в кръга си от най-близки приятели, ако ни слагат етикет? Едно от най-важните неща е да намерите правилния специалист, пред когото ще можете да говорите без да се притеснявате. За да разберете дали действително имате проблем, направете консултация. Информацията в интернет не винаги е меродавен източник и най-вече, всеки от нас е отделна личност, която има своите преживявания и история. Когато споделите притесненията си с човек, който може ясно да ви насочи към вариант на решение, тогава ще избегнете ободряващите реплики и снизхождението.
Въпрос на лична преценка е кой какво и с кого споделя, но ако ви притесняват коментарите на приятелите или родителите ви – просто запазете консултацията в тайна.
 Тревожното разстройство е широко разпространено заболяване. Проявява се с непрекъсната тревожност, мрачни предчувствия от типа „Ще ми се случи нещо лошо!“, притеснения, изпотяване, учестено дишане, както и разнообразни вегетативни разстройства. Вегетативните разстройства биха могли да бъдат: безсъние, хронична умора, неправилно и нередовно хранене, намалена или твърде интензивна физическа активност и др.
 Честа причина за това състояние би могло да е неразрешен психичен конфликт. Той може да бъде  провокирано вследствие на резултат от продължаващ дълго време нормален вътрешноличностен конфликт, но характеризиращ се с голямо напрежение. Могат да настъпят тежки последствия проявяващи се на физиологично, психологично или поведенческо ниво. Ако не се обърне нужното внимание този конфликт може да се разрасне и да породи нови конфликти. Като друга причина би могло да бъде свръхмерна реакция спрямо даден външен стимул. Може да възникване във всяка възраст, като в резултат на затруднение при търсене на изход от преживяването се появява психична или физиологична дезорганизация на личността. Често се проявява при съмнения относно реалността и естеството на заплаха, както и собствените способности за справяне. Може да се провокира и след тежки психотравми, страх от смъртта.
 Още при първите признаци или симптоми потърсете консултация със специалист. Това може да се случи в психотерапевтичния кабинет.

Материалът е подготвен с помощта на Соня Начева – Клиничен психолог в Център „Логос ВСК“.